Мина малко повече от седмица откакто излезе Dragon's Dogma: Dark Arisen (DDDA) за компютър(или 2 седмици, ако сте се ровили в Pirate's Bay) та реших, че е време да споделя разочарованието от нея или по скоро от различни елементи от играта(
тук може да намерите ревюта ми на английски).
Докато чаках да пуснат играта (тежки 2 седмици след нова година), се рових всеки ден в стийм хъба и четох съвети и впечатления от други хора, които са играли играта на конзола. Огромно впечатление ми направи фактът, че бая народ взима играта за най-доброто RPG, което са играли и светът е пълен с живот (докато не го избиеш, ама на другия ден пак е жив) и че има много запомнящи се персонажи. След 76 часа игра все още не мога да ги намеря тези елементи в играта, но нека да обясня по-подробно.
RPG: Не знам дали аз съм в грешка, но RPG не значи ли Role Playing Game? Аз лично го разбирам, че като играч имаш роля в играта и твоите решения влияят на света по някакъв начин. Или може би последните игри, които играх (Mass Effect Trilogy, Shadowrun: Returns, Shadowrun: Dragonfall, Witcher 1/2) са оставили грешно впечатление в мен. Но да се върнем към DDDA. Много малко неща зависят от теб или имат голям ефект върху света. Може да помогнеш на "девойка" в беда, като и дадеш пари да отвори магазин, да помогнеш в разследване, като събереш доказателства и да оневиниш друг продавач. То като се замисля само тези куестове с магазинери имат някакъв ефект към света като цяло. Всичко останало идва и си отива (дори и куестовете, където дадени персонажи умират... ).
|
Без лампа си загубен. |
Светът: Светът в DDDA далеч повече прилича на MMO от колкото Single Player. Първо всички животни се намират на едни и същи места. Дори и засадите, които са динамични евенти се случват на едни и същи места. Вярно, че им отнема на босовете няколко дена в играта преди да се появят отново, но все пак това не е извинение. Само в началото има два скрипнати евента: гоблини атакуват търговец и грифон атакува каруца. Освен тях нищо друго. Даже съм виждал как селяни вървят близо до гоблини без нищо да се случва.
|
Следващата седмица на същото място,нали? |
Персонажи: Това не би ми направило голямо впечатление, ако в края на играта, Драконът не отвличаше твоят любим/а. Евала на DDDA, че ти позволява да "сваляш" почти всяко NPC в играта, което води до няколко интересни резултати в края на играта:
пример 1 и
пример 2. Аз лично успях да се спася от тези кошмари, но от друга страна по време на ръна, в който минаха всички куестове, се оказа, че моята любима е
дукесата Клише. Първата ми реакция беше alt+f4 и след като се охладиха страстите, пуснах играта отново и я жертвах. Кофти, че след като избереш да я жертваш играта ти показва Game Over екран и ти се налага да я спасиш така или иначе.
Като цяло NPC-тата имат твърде малко редове, че да ги намеря за интересни повечето от тях, но въпреки това намерих едно NPC, което си струваше да се спасява -
Selene.
|
Selene and the Arisen |
Като цяло портът на DDDA е стабилен. Нямам проблеми с крашове или падане на кадрите, а бъговете си стоят още от пускането на играта за конзоли. Но DDDA не е RPG, action-adventure - да, но не и RPG в истинският смисъл на жанра. Вярно, че хората виждат DDDA като
ARPG, но това е само с маркетингова цел.
Няма коментари:
Публикуване на коментар