Кооперация! - част втора

Ето, воала, част 2! Защо след 3 месеца, ами защото се надявам да сте изиграли игрите, за които бях написал миналият път. :)

В тази част ще ви споделя за други 3 игри, които са ни докарвали до крясъци - ту от яд, ту от смях. Така де, невероятно прекараното време с тези игри е гарантирано. Та, without further ado, поредната порция от кооперативно забавление, хаос и крясъци!

HELLDIVERS

Демокрация! Играта по комичен начин ви поднася идеята, че като представител на човешката раса, е ваш дълг да обикаляте из галактиката и да подсигурявате ресурси, територия и сигурност, така че хората да имат бъдеще. Играта е дело на същите хора, работили по Magicka 1 и 2. След този ред, ако сте играли Magicka-та, то мисля, че вече може би сте добили една идея повече за какво иде реч.

Helldivers е twin-stick shooter, излязъл за PS3, PS4, Vita и наскоро се появи в Steam. Плюс, Helldivers поддържа кооперативна игра до 4 играча - online и couch кооп. С отбор от верни helldiver-и, ще обикаляте по random генерирани планети/карти из 3 галактики и ще изпълнявате разни мисии, чиято трудност може да варира между 12 трудности... не се шегувам - 12. И разбира се, през 95% от времето ще стреляте по извънземни. Много извънземни. Механизирани, големи и малки буболечки, роботи, всякакви неща. И разбира се, вашите съотборници. В играта има friendly-fire и едва ли не повече пъти ще умирате от съотборници, отколкото от извънземните. Малко примерни:

• Извикали сте си капсула с амуниции. Случайно целият ви отбор се намира точно в зоната, в която тя трябва да падне. Естествено, хората не ви чуват като крещите "Махнете се от там, капсулата идва след 4-3-2-1...". След това идва смесица от псувни и смях... както и огромно червено петно под капсулата с амуниции.
• Искате да ви се спусне танк, защото си мислите, че ще сте по-яки и ще избивате всичко много бързо. Да, но от опита ми, резултатът от танк на полето води до моментално избиване на отбора, отколкото на извънземните. Плюс, докато се научите да го управлявате, гаранция ви давам, че ще изпогазите и застреляте всички! Попитайте Хриси за опита ѝ с танковете. Има и роботи, като тези от Аватар (филма), които също в даден момент стават част от уравнението. Добре, че Хриси ги овладя, че няколко мисии бяха спасени от нейната защита.
• Взели сте си супер добрата пушка, която е точна и прави доста демидж. Чудно, но пак, гарантирам ви, че всеки път, когато искате да стреляте, то ще има някой съотборник пред мерника ви.
• Трябва да защитавате определена позиция и решавате, че ще извикате картечна кула, която да стреля вместо вас. Чудно, вие сте предупредили, но никой не ви е разбрал, залягате и се радвате как всичко живо умира. Включително и съотборниците. Класика.

Моля, не приемайте горните редове ни най-малко в отрицателен смисъл. Играта е невероятно добър екшън, с много допълнителни умения и вариации от към предмети и дейности. Просто е малко хаотична. :D Играта залага изключително много на отборна игра и комуникация между играчите. Точно този елемент ми харесва най-много. Има усъвършенстване в отбора, от към умения и комуникация. След 2-3 игрални сесии, резултатите са невероятни. Пробвайте. :)

TOWERFALL

Тази игра! Тази игра.

Както сте забелязали най-вероятно от горното видео, Towerfall e 2D пиксел игрица, която е направена с идеята да бъде парти игра. Играта е изградена около това, 4-ма човека да седнат около 1 телевизор/монитор и да започнат да се стрелят. Играта е от онзи тип игри easy to learn, difficult to master. Със завидно прости контроли и механики, автора на играта е успял да направи една чудна арена игрица, в която да се прекара доволно количество време в битки между приятели, че и срещу компютъра. В играта има 2 режима, Versus режим, с няколко мода (детмач, детмач по отбори и последния оцелял) и кооперативен, в който играчите се изправят срещу вълни от чудовища и компютърни хънтъри. И двата режима са забавни, Разбира се, Versus режима е нещото, което ще играете повече с цялата компания. Въпреки, че и кооперативния режим е забавен, особено ако решите да играете някоя карта на Hardcore.

Всеки играч има на разположение скок, dodge и стрелба, като стрелбата зависи от стрели. Или иначе казано, амуниции. Една изстреляна стрела, се забива в стена или играч и в последствие някой може да я вземе и да я използва отново. С други думи, всеки започва с 2/3 стрели и ако ги изстреля, и иска пак да бъде агресивен, то ще трябва да обиколи картата и да си набави стрели. Естествено dodge-a ви спасява от стрели, че понякога и ви помага да достигнете по-високи местенца. А и също така, скачането по главите на хората ви носи фрагове.  И... това са механиките, просто е. Но след няколко игри и свикване с тези механики, от дизайна на картите, бонусите и т.н. почват да излизат малки трикчета и начини за убийства на опонентите. Ето в този момент играта започва да блести и се стигат до ситуации, в които хора крещят и се радват, че са направили кил или че отбора им е спечелил. Динамична, лесна и подходяща за всякакви хора и геймъри. Бих казал, че с Хриси и със ScytheBG сме прекарали достатъчно време в арени и в кооперативния режим. Подкрепям с малко статистика от моята игра от купуването ѝ до сега:

Гарантирам викове, крясъци и добре прекарано време. Почти винаги когато се съберем задължително се прави TowerFall... просто играта е наистина добра и "работи винаги".

TRINE

Не мисля, че тази игра има нужда от представяне, защото за 7-те години от съществуването й като игра и поредица, се е утвърдила достатъчно. Както тя, така и другите 2 части, които излизат през 2011 и 2015.

Trine е 3D платформър, с различни пъзели, които ще трябва да решавате по време на нивата, за да продължавате напред. Играта залага на прости и изчистени механики, които всеки би могъл да научи твърде бързо и да не се "напряга" в усъвършенстване на уменията си за времето, което ще прекара в света на Trine. Но с какво се откроява Trine? Както може би сте се досетили или превели, Trine всъщност означава "тройка, троица, трима" и така сюжета на Trine се върти около 3-ма герои. Разбойничка, воин и магьосник. Древен артефакт (наречен Trine), ги омагьосва и прави така, че само 1 от 3-мата физически да съществува. В последствие героите разбират, че за да се освободят от тази орисия, то ще трябва да спасят кралството, в което се намират. И така, досещате се, че всеки един от героите има своето уникално умение, което ще трябва да използвате неколкократно из нивата, битките и т.н.

Освен платформинга, останалата част от геймплея е да разнищвате пъзели и да използвате уменията на 1 от 3-мата персонажи в подходящата ситуация, така че да продължите напред. Нека се има в предвид, че героите се допълват, не съм сигурен дали играта може да се мине изцяло без смяна на персонаж.

С това леко отклонение, може би ви подсказах и къде се намесва кооп елемента в играта. Играта поддържа до 3-ма играча, както couch, така и online кооп. Като по време на кооперация, всеки един от играчите си има свое "физическо присъствие" и има право да играе с 3-мата персонажи. Разбира се, най-балансирано е всеки герой да си вземе ролята, която му харесва, 1 маг, 1 разбойничка и 1 воин. И така, до тук звучи приятно, но! Но! Винаги има, но! Колкото повече играчи има, толкова повече хаос се намесва в така красивия свят на Trine.

Бих дал пример с това как един път играхме с Хриси и ScytheBG и аз бях с магьосника. Ах, умирах от кеф да създавам разни предмети и да ги мятам ту по тях, ту по обстановката наоколо, ту да се правя на мега силния и да бия с тях гоблини. Разбира се, това доведе до много умирания, не на гадините ествествено, много набучвания на шипове и т.н. Идилия. Резултатът беше, че аз се спуквах да се хиля, другите също, но освен че се смееха искаха и да ме набият, през 60% от времето. Но, като изключим това леко лигавене, то през останалото време играта разчита на синхронност и комуникация между играчите. Както и в Helldivers, много е готино, когато едни отбор се усъвършенства и започне да работи като една добре смазана "машина". С Хриси изиграхме първата и втората част почти на "един дъх" и искам да кажа, че това бяха едни невероятни кооп сесии. Даже мисля, че Trine 1 и 2 са ни първите кооп игри, които сме завършили.

Както и горните 2 игри, ви препоръчвам задължително да пробвате Trine. И трите игри. Няколко чудесни приказки, които си заслужават изиграването.

И така, имате още 3 игри за идните 3 месеца. Шегувам се, скоро ще се хвана и ще напиша и 3-та Кооперация. До тогава... приятен споделен гейминг. :)

Child of Light [No Spoilers]

Приказка за истинските неща в живота

 

Чудих се много как да озаглавя този пост. Child of Light засяга толкова теми, които ми харесват. Дали да е борбата между доброто и злото, приказка за тъмнината и светлината, за истинските неща в живота, за израстването, за приятелите и още, и още....

Child of Light е ролева игра, разработена от Ubisoft Montréal. За мен това не е игра, а по-скоро приказка, която учи на много ценни уроци. Приказка, реализирана като ролева игра с много добра история и графика, срещат се дори и пъзели. Подходяща е за всички, които обичат история, в която могат да се потопят, да научат нещо за себе си, поставяйки се на мястото на героите.

За мен беше много приятно и отпочиващо да участвам в историята на Аурора – малкото момиченце, което в началото е само и трябва да намери пътя към дома. Преминавайки през различни трудности и препятствия, малкото момиче пораства. Срещайки най-различни създания, в играта има възможност да се сприятелиш. Хареса ми идеята, че ако помогнеш на някого, то и той ще ти помогне. Ако си сам, трудно ще се справиш, но ако сте заедно, всичко е възможно.

Играта съдържа всички компоненти на ролева игра. Битките са направени интересно и оригинално. Взети са под внимание неща, като избягване на удара, изненада при битка, т.е. можеш да се промъкваш или да те хванат неподготвен (Surprise Strike и Ambushed), но най-важното, че можеш да не бъдеш сам, ако имаш приятели, те ще се бият рамо до рамо с теб и заедно ще се справите.

Child of Light е игра (приказка) с интересна история, много добра графика и учеща на ценни уроци. Игра с фентъзи елементи, но близка до истинския живот чрез темите за израстването, общуването и взаимодействието между различните същества. Игра за битката между доброто и злото, светлината и тъмнината.

Life is strange - Като филм, но още по-добре

Обичате ли да гледате филми? Харесвате ли тези филми, които така са направени, че ставаш част от история, преживяваш всичко с героите, поставяш се на мястото им, съчувстваш им. Ако отговорът е да, то ще харесате и приключенски игри, като например „Life is strange“. Играта наистина много се доближава до филм, в който ти си героят и всичко зависи от изборите, които правиш.

Какво ми хареса в играта?

Историята е невероятна. Може напълно да ви завладее. Ако се интересувате и от фотография и ви е интересна идеята за връщане на времето, то сте попаднали на точната игра. Хареса ми, че имаше препратки към известни фотографи. И разбира се, постоянно правиш снимки.

Това, което ме впечатли и рядко се среща в игрите, беше разбирането на главния герой, неговите чувства, преживявания и мисли. Това тук беше направено изключително успешно. Например след всеки по-важен избор, който правиш, Макс (главната героиня) анализира, какво може да последва от този избор. Освен това на някои места може просто да седнеш и тогава Макс размишлява. Така разбираш как се чувства, какво преживява и можеш напълно да се поставиш на мястото й. Като цяло на много моменти Макс говори на себе си, т.е. на теб. Резултатът е наистина страхотен. Ти ставаш Макс и преживяваш всичко с нея.

Играта предлага множество от избори, които имат дадени последствия. След всеки епизод има статистика на изборите, но ми липсваше да видя и последствията от даден избор. Така и по-късно разбрах, че е имало избори, които са нямали кой знае какви последствия или дори никакви. Но това не пречи на обсъждането какво би станало.... (Особено ако не играеш играта сам). А и най-малкото не знаеш дали и какво последствие ще окаже изборът, когато го направиш.

Като заключение, бих изразила възхитата си от играта. Това бяха страхотни четири вечери, изпълнени с емоция и размисъл.
Страхотна игра, завладяваща история, а и в истинският живот е така.... Life is strange….

Кооперация! - част първа

Не, няма да ви говоря за имоти. :D Тези дни се замислих, как доста от изиграните игри скоро съм ги изиграл кооперативно, или дори и да са single-player, то пак е било споделено изживяване. Единият играе, другият спекулира какво ще се случи, после ролите се разменят. Да, да "въртиш" пада/мишката/клавиатурата винаги е вариант! Та, ето едно обобщение, какво ни мина през... пада. ;)

Life Is Strange

Да, тази игра. Епизодичен "куест" (да, за жалост нямаше много пъзели), наблягащ над story-telling-a, пътуване във времето и още няколко... интересни теми, които наблюдаваме всеки ден. Струваше си.

С Хриси я изиграхме буквално на един дъх... Тъй де, няколко вечери и една безсънна нощ. :D Играта е направена да се играе от един човек... Но! Но! Изненада! Играта много добре си вървеше и с 2-ма човека. Какво имам предвид? Един управлява, а заедно взимаме решенията, как трябва да се подходи към дадено действие/ситуация. Да, това работи. Не мога да опиша задоволството си от купищата дискусии и спекулации какво ще се случи и как ще поемат събитията при дадено решение. Невероятно кооп изживяване, силно препоръчвам, особено ако е споделено с любимия човек.

Until Dawn

Ох. Бях леко скептичен в началото за играта, но не съжалявам, че в последствие я взех и успях да навия първо Хриси, а после Виктор и Софи да я изиграем. Да, изиграл съм я 2 пъти и 2-та пъти беше супер забавно. Методът - "въртяхме" си пада.

Играта предразполага за това да се "играе" от няколко човека. Както и в Life Is Strange, историята и нейния прогрес се гради на базата на вземане на решения за дадени действия, ситуации и техните последствия. Да, последствията. Както го наричат в играта - The butterfly effect. Всяко действие/решение ще се отрази някъде навътре в играта. Отново супер яко изживяване. И 2-та пъти. Първия път, аз пищях като момиченце и към края на играта, се случи така, че играхме на светната лампа, а вторият път си беше удоволствие да видя пък как Вик и Софи ще "завъртят" историята, спекулациите, решенията, а и в последствие как се стряскаха. Отново, силно препоръчвам. :)

Chariot

Това вече си е кооперативна игрица. Не е нито куест, нито story-telling, а 2D indie action adventure. Както заглавието гласи "Каручка", героите в играта ще трябва да управляват царската каручка през мини, вулкани и гробници, за да събират огромно количество злато и да намерят идеалното място да заровят царския ковчег, който каруцата носи. Звучи странно, знам. :D Играта може да се изиграе и самостоятелно, но силата й е в кооперативната игра.

С абсолютно базовата физика, която предлага играта, дизайнерите са направили куп предизвикателства, през които героите трябва да прекарат каручката. И повярвайте ми, звучи лесно, но не е. :D Играта, разчита на успешната комуникация, търпение и в последствие синхронизиране със съотборника. С Хриси сме изиграли доволно количество часове в играта и смея да твърдя, че играта си струва. Само заради кооп елемента й.

Разбира се, има още игри, които задължително трябва да се споменат. Но за тях... в част 2. :)

Dragon's Dogma: Dark Arisen - RPG или не

Мина малко повече от седмица откакто излезе Dragon's Dogma: Dark Arisen (DDDA) за компютър(или 2 седмици, ако сте се ровили в Pirate's Bay) та реших, че е време да споделя разочарованието от нея или по скоро от различни елементи от играта(тук може да намерите ревюта ми на английски).
 

Докато чаках да пуснат играта (тежки 2 седмици след нова година), се рових всеки ден в стийм хъба и четох съвети и впечатления от други хора, които са играли играта на конзола. Огромно впечатление ми направи фактът, че бая народ взима играта за най-доброто RPG, което са играли и светът е пълен с живот (докато не го избиеш, ама на другия ден пак е жив) и че има много запомнящи се персонажи. След 76 часа игра все още не мога да ги намеря тези елементи в играта, но нека да обясня по-подробно.

RPG: Не знам дали аз съм в грешка, но RPG не значи ли Role Playing Game? Аз лично го разбирам, че като играч имаш роля в играта и твоите решения влияят на света по някакъв начин. Или може би последните игри, които играх (Mass Effect Trilogy, Shadowrun: Returns, Shadowrun: Dragonfall, Witcher 1/2) са оставили грешно впечатление в мен. Но да се върнем към DDDA. Много малко неща зависят от теб или имат голям ефект върху света. Може да помогнеш на "девойка" в беда, като и дадеш пари да отвори магазин, да помогнеш в разследване, като събереш доказателства и да оневиниш друг продавач. То като се замисля само тези куестове с магазинери имат някакъв ефект към света като цяло. Всичко останало идва и си отива (дори и куестовете, където дадени персонажи умират... ).

Без лампа си загубен.

Светът: Светът в DDDA далеч повече прилича на MMO от колкото Single Player. Първо всички животни се намират на едни и същи места. Дори и засадите, които са динамични евенти се случват на едни и същи места. Вярно, че им отнема на босовете няколко дена в играта преди да се появят отново, но все пак това не е извинение. Само в началото има два скрипнати евента: гоблини атакуват търговец и грифон атакува каруца. Освен тях нищо друго. Даже съм виждал как селяни вървят близо до гоблини без нищо да се случва.

Следващата седмица на същото място,нали?

Персонажи: Това не би ми направило голямо впечатление, ако в края на играта, Драконът не отвличаше твоят любим/а. Евала на DDDA, че ти позволява да "сваляш" почти всяко NPC в играта, което води до няколко интересни резултати в края на играта: пример 1 и пример 2. Аз лично успях да се спася от  тези кошмари, но от друга страна по време на ръна, в който минаха всички куестове, се оказа, че моята любима е дукесата Клише. Първата ми реакция беше alt+f4 и след като се охладиха страстите, пуснах играта отново и я жертвах. Кофти, че след като избереш да я жертваш играта ти показва Game Over екран и ти се налага да я спасиш така или иначе.
Като цяло NPC-тата имат твърде малко редове, че да ги намеря за интересни повечето от тях, но въпреки това намерих едно NPC, което си струваше да се спасява - Selene.

Selene and the Arisen

Като цяло портът на DDDA е стабилен. Нямам проблеми с крашове или падане на кадрите, а бъговете си стоят още от пускането на играта за конзоли. Но DDDA не е RPG, action-adventure - да, но не и RPG в истинският смисъл на жанра. Вярно, че хората виждат DDDA като ARPG, но това е само с маркетингова цел.