Sherlock Holmes: The Devil's Daughter е детективска и приключенска игра, разработена от Frogwares.
Малко се чудя от къде да започна и как да не прозвучи противоречиво това, което ще напиша. Та... Играта ми хареса, въпреки, че има сериозни недостатъци, като например главната история, както и изработването на персонажа на Шерлок Холмс. Но получават се интересни дискусии, както и отделните случаи бяха достатъчно вълнуващи и определено могат да те накарат да мислиш.
| Длъжна съм да ви предупредя, че в редовете надолу има спойлери за главния сюжет на играта. Да няма сърдити после. :) |
Шерлок Холмс - емоционален?
Персонажът на Шерлок Холмс за съжаление не отговори на очакванията ми и
честно казано останах малко разочарована. Защо? Да започнем от момента, в
който показаха момиченце, което се оказа дъщеря на Шерлок Холмс, явно
трябваше да се изненадам. Да, изненадах се, ама не особено приятно. Защо
Шерлок има дъщеря? После се разбра, че не му е истинска дъщеря. И пак
- Защо Шерлок отглежда дете? И на финала, напрегнатият момент, в който
трябваше да разберем от къде се взе пък това дете, бях "Вие сериозно
ли?". Шерлок отглежда дъщерята на Мориарти. Уау... И още един въпрос - Как така Мориарти има дете? Та, да се върнем на темата - Шерлок и дете. Малко ми е странно как
персонаж като него, който е абсолютно лишен от емоция, може да отглежда
дете. Може би това е опит да бъде забавно, но за мен лично е дразнещо.
Особено накрая, когато Холмс едвам успява да търси улики, светът му се
преобръща, защото е притеснен за дъщеря си. И всичко това е илюстрирано с едни приятни разтърсващи ефекти. Това е изключително нетипично за него да не говорим, че е в противоречие с характера му. Стигаме и до дъщерята. Не разбирам защо са я направили толкова лигава и глуповата. Още повече детето на Мориарти би трябвало да е малък гений. Явно всичко това трябва да е емоционално, ама не се е получило.
История
Малко са се изложили с главния сюжет. Опитали са се да преплетат отделните епизоди с главната история, което определено е похвално. Изключително много
ми харесаха историите на отделните случаи. Но за съжаление не мога да
кажа същото и за главната история. Като започнем от персонажа на Холмс,
цялата тази история с дъщерята, та за капак и Мориарти. Точно накрая,
когато трябва да ахваш от изненада, аз умирах от смях и повтарях "Защо,
защо, защо...". Не знам това ли е била целта.
Иначе отделните случаи бяха много интересни. Накараха ме да разсъждавам. Във всеки случай се откриват улики, факти, формират се заключения, набелязват се заподозрените. Накрая трябва да се направи морален избор от няколко възможни. Добре беше това, че можеш, след като направиш своя избор, да видиш и останалите възможности, както и последствията.
И тук стигаме до дедуктивното табло, което може би беше едно от най-впечатляващите неща. Беше ми много интересно да свързвам намерените следи, които образуват умозаключения. Да разглеждам фактите. Хареса ми и възможността да промениш някое заключение. От което пък се получава нещо съвсем различно. Могат да се получат и противоречия. Определено много реалистично. На някои случаи се получаваше така, че крайните изводи звучат толкова логично, при което се получават много добри дискусии, ако играта се играе кооперативно.
Иначе отделните случаи бяха много интересни. Накараха ме да разсъждавам. Във всеки случай се откриват улики, факти, формират се заключения, набелязват се заподозрените. Накрая трябва да се направи морален избор от няколко възможни. Добре беше това, че можеш, след като направиш своя избор, да видиш и останалите възможности, както и последствията.
И тук стигаме до дедуктивното табло, което може би беше едно от най-впечатляващите неща. Беше ми много интересно да свързвам намерените следи, които образуват умозаключения. Да разглеждам фактите. Хареса ми и възможността да промениш някое заключение. От което пък се получава нещо съвсем различно. Могат да се получат и противоречия. Определено много реалистично. На някои случаи се получаваше така, че крайните изводи звучат толкова логично, при което се получават много добри дискусии, ако играта се играе кооперативно.
В играта може да се правят и портрети на хората. Когато Шерлок срещне нов човек, той го анализира. Тогава сякаш времето спира, оглеждаш внимателно този, който е пред теб и се записват особености, които по-късно могат да се използват.
Пъзели
Имаше много интересни пъзели. Но може би много от тях бяха такива, които трябва да решиш на принципа проба-грешка. Малко беше дразнещо. Както и твърде много части, в които просто вървиш/тичаш. Не откриваш никакви улики, а просто трябва да стигнеш някъде, а пътят е безкрайно дълъг. Като изключим това пък пъзелите бяха достатъчно разнообразни. А и повечето дават постижения. :)
Примерно един от пъзелите, показан по-горе, отразява инцидент, при който Шерлок трябва да възстанови последователността на събитията, използвайки улики, намерени по-рано.
Играта определено ми хареса. Беше ми интересно, случаите пораждаха дискусии, имаше достатъчно разнообразни пъзели.
Единствените минуси са дразнещия персонаж на Шерлок Холмс, цялата глупост с дъщерята, както и главната история. Но смятам, че играта си заслужава дори само за гореизброените плюсове. Та, ако обичате детективски истории, разследване, търсене на улики, интересни пъзели, то може да играете Sherlock Holmes: The Devil's Daughter, но мислете за играта по-скоро за една детективска игра, отколкото за игра по Шерлок Холмс. Малко издадох от историята, ако случайно някой не я е играл, но пък отделните епизоди са достатъчно заинтригуващи и всъщност те са една от успешните реализации на играта. А за тях определено си струва да я изиграеш.
Остана и въпросът за заглавието. Той поне не е еднозначно определен и може да последва дискусия, както и подлежи на интерпретация. Коя е дъщерята на дявола? Дали е дъщерята на Мориарти? Отговорът на този въпрос оставям на вас.
Играта определено ми хареса. Беше ми интересно, случаите пораждаха дискусии, имаше достатъчно разнообразни пъзели.
Единствените минуси са дразнещия персонаж на Шерлок Холмс, цялата глупост с дъщерята, както и главната история. Но смятам, че играта си заслужава дори само за гореизброените плюсове. Та, ако обичате детективски истории, разследване, търсене на улики, интересни пъзели, то може да играете Sherlock Holmes: The Devil's Daughter, но мислете за играта по-скоро за една детективска игра, отколкото за игра по Шерлок Холмс. Малко издадох от историята, ако случайно някой не я е играл, но пък отделните епизоди са достатъчно заинтригуващи и всъщност те са една от успешните реализации на играта. А за тях определено си струва да я изиграеш.
Остана и въпросът за заглавието. Той поне не е еднозначно определен и може да последва дискусия, както и подлежи на интерпретация. Коя е дъщерята на дявола? Дали е дъщерята на Мориарти? Отговорът на този въпрос оставям на вас.
